Златокопачите „Дънди“ изгониха народа от Крумоград
Тонове злато и сребро добива канадската компания, плаща вместо на страната, за лъскане на имиджа
Общините до мините на „ Дънди Прешъс “ обезлюдяват, демонстрира инспекция в данните на Националния статистически институт. Въпреки огромната акция на канадската компания, че облагородява регионите, в които копае злато за милиарди. Канадската компания има единствено две залежи по света и те са в България. Едното е до Челопеч, а другото е на 3 километра от Крумовград. Докато хората от двете общини понижават, „ Дънди “ прави големи вложения в медийно въздействие и изключително във фейсбук групи, които имат за цел да покажат грижата им за хората и за природата.
„ Филтър “ се свърза с поданици на Крумовград и близките села, с цел да ревизира по какъв начин живеят. Находището „ Ада тепе “ до града е намерено, за разлика от това до Челопеч, което е подземен. Според тях провалите над природата и изключително ландшафтът в региона стават все по-големи, а институциите не управляват работата там. Те се оплакват от периодически гърмежи, които раздрусват близките села постоянно. Чрез гърмежите „ Дънди “ отваря нови благоприятни условия да копае злато от земята.
Само през март в открития рудник на „ Дънди “ до Крумовград е имало 9 дни с гърмежи, оповестява в. „ Филтър “. По закон компанията е длъжна да предизвестява със известие до общината, само че малко на брой от жителите са обърнали внимание. Повечето научават по кое време ще се тресе земята от уста на уста. От 2 до 30 март гърмежите са били всеки вторник и четвъртък от 14 до 16 ч. За задачата се наема външна компания. По документи рисковата зона е в радиус от 450 метра, само че гърмежите се чуват на десетки километри от находището. Съпроводени са със мощни звукови сигнали като на война. Преди март под напрежение за локалните поданици е бил и декември. Тогава „ Дънди “ са взривявали земята до Крумовград 8 пъти.
„ Дънди Прешъс “ създава находището „ Ада тепе “ до родопския град от 2014 година насам. Въпреки че се популяризират за огромен вложител и огромен шеф, цифрите на статистиката за демографията в региона са показателни за въздействието им върху локалното население. Според формалните данни в община Крумовград живеят 16 909 поданици. През 2015 година да вземем за пример са били 18 307. Това са хората, които живеят непрекъснато в общината. Намалението, откогато „ Дънди “ копае злато в общината, е с 1398 души. Точно толкоз са чиновниците на канадската компания, с която парадират в формалните си известия.
Освен понижението на непрекъснато живеещите в Крумовград и селата към него показателна е и разликата сред хората с непрекъснат адрес и тези, които в действителност го населяват, или така наречен сегашен. Първата цифра е 45 000, а втората е 16 909. Това значи, че над 28 000 души живеят и работят в чужбина, в София или в други огромни градове, само че не и в общината, където „ Дънди “ взривява земята и копае злато.
Канадците копаят там от 2014 година, а в Челопеч са от 2004.
Населението там за това време е намаляло нищожно, само че съгласно локалните това е поради близостта му до София, а не поради огромната активност в рудниците на „ Дънди “.
Пораженията върху демографията и природата „ Дънди “ се пробва да компенсира с милиони, които влага в медийния си облик в обществените мрежи, както и в дарения за засегнатите обитаеми места.
Така да вземем за пример през март, когато в рудник „ Ада тепе “ са осъществени 9 гърмежа, „ Дънди Прешъс “ афишира, че е дарила 3,28 милиона лв. за общината единствено за една година. Огромната сума е без казус, или най-малко измежду тези, обявявани обществено. Много компании подаряват средства за разнообразни дела, само че „ Дънди “ го прави единствено за община Крумовград. Според локалните по този начин изкупва греховете си към тях и природата им. Освен това дарителската акция е съпроводена с фанфари, в това число от публични лица, което е нетипично за доста други компании. Те избират благотворителността им да остане в загадка.
Най-големите дарения за почистване на имидж
Неслучайно 500 хиляди лв. са дадени на локалната болница в Крумовград, макар че копачите на злато тръбят за безвредните технологии в добива и производството. С парите се избавя лечебницата и се обезпечават пари за заплати на лекарите, с цел да не бягат от Крумовград.
1 милион лв. са отделили „ Дънди “ за инфраструктура в родопското градче и селата към него. Асфалт с парите от златодобив са получили и отдалечените махали. Финансирано е водоснабдяването на село на село Чал. Там живеят 42-ма души. Голяма сума е отделена и за улеснения в кметството. 362 хиляди са отпуснати от частната компания за басейн, летен бар и обслужваща постройка в общината. Футболният клуб на Крумовград е субсидиран от „ Дънди “ със 750 хиляди лв. за година. Останалите пари на канадците са отишли за персонални асистенти за хора в потребност на 20 души, 25 хиляди са дадени за локални фолклорни сформира, разнообразни културни мероприятия, обзавеждане на хижа в планината и други.
Но единствено в Крумовград, където популацията е най-ощетено от активността на компанията. За да няма митинги на локалните против „ Дънди “, безапелационни са хората от района, с които „ Филтър “ беседва и които пожелаха анонимност по разбираеми аргументи. Отделно от това „ Дънди “ имат мрежа за въздействие в медиите и обществените мрежи посредством основаване на фейсбук групи, обилно спонсорирани от облагите на компанията. А те са повече от съществени, както „ Филтър “ пресметна неотдавна.
427 милиона лв. е чистата облага на „ Дънди Прешъс “ след налози и такси съгласно последните доклади на компанията. Сумата е общ брой от чистите облаги на двете им сдружения у нас. Първото е това, което копае в закрития рудник в Челопеч, а второто е на открития в Крумовград. На двете залежи копаят голямото количество злато, което добиват от концесиите си в България. След това го изнасят за преправка в Намибия. Плащат концесионна такса единствено 1% от цената на добитото злато, а десетки експерти настояват, че никой не ги управлява за количествата изкопани и изнесени зад граница скъпи метали. Само приходите на „ Дънди “ от двете им кариери у нас за 2021 година са 952 милиона лв.. Близо половината от тях влизат по сметките на акционерите като чиста облага, което е непостижимо за никоя друга компания от сектора.
Чистата облага на двете компании на „ Дънди Прешъс “ е впечатляваща и няма по какъв начин да се съпостави с останалите. Над 12 тона злато за 1,5 милиарда лв. изнася „ Дънди Прешъс “ от България. За големите количества подземни благосъстояния канадската компания заплаща концесионна такса на страната, която за счетоводната 2021 година е единствено 26 милиона лв.. Общо за 2021 година концесионните такси от всички предприятия, които добиват скъпи метали, са 52 милиона лв., което демонстрира, че единствено „ Дънди “ копае половината от златото, среброто, медта у нас. Случайно или не, компанията добива злато единствено в България и в никоя друга страна по света. А преработката е в завода им в Третия свят – Намибия, само че съгласно природозащитници вредата за природата от предприятието там е в пъти по-малка от тази у нас поради добива и копаенето за изследвания.
Прокуратурата е безсилна пред канадците
Преди 3 година е формирано досъдебно произвеждане, в което има данни за занемареност, проявена от петима някогашни министри – Петър Жотев, Лидия Шулева, Петър Димитров, Трайчо Трайков и Теменужка Петкова
Няколко пъти държавни институции са се заемали с казуса, само че без триумф, както се случи и с следствията на прокуратурата. Преди 3 година имаше формирано досъдебно произвеждане. В него имаше данни за петима някогашни министри, които са показали занемареност и са разрешили безотговорен рандеман на злато, от което страната е ощетена с милиарди.
В постановлението бяха посочени имената на Петър Жотев от синьото държавно управление на Иван Костов, Лидия Шулева от Национална движение „Симеон Втори", Петър Димитров от Българска социалистическа партия, Трайчо Трайков от първото държавно управление на ГЕРБ и Теменужка Петкова – от второто и третото.
Сметната палата също откри неправда при заплащането на концесионната такса от „ Дънди “. Това се случи с отчет от инспекция през 2016 година, само че и по-късно нищо не се случи, с цел да се увеличи.
Одиторите бяха написали, че единствено от 2011 до 2013 година компанията е добила от мината до Челопеч 5 милиона тона руда, в нея имало 67 хиляди тона мед, 19 тона злато и 50 тона сребро.
Заради скандалното експлоатиране на златото на България от канадската компания медията стартира серия от следствия. Освен това ще сезира способените институции, измежду които прокуратурата, където ще бъде подаден сигнал за активността на „ Дънди “, съсипването на природата и здравето на хората и прането на имидж посредством дарения и медийни изявления.
Инфо: narod.bg
Тагове: Иван Костов лидия шулева Петър Димитров Трайчо Трайков „ Дънди Прешъс “ Петър Жотев
